Близо 2 млн. българи живеят под прага на бедност, с 351 лв. на месец

През 2017 г. линията на бедност общо за страната e 351.08 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 665.3 хил. лица, или 23.4% от населението на страната, оиказват данни на НСИ.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 13.9%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.5%. Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2017 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 23.4 до 29.2%, или с 5.8%. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 44.8%, или с 21.4%.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (58.7% за 2017 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 8.2% по-висок в сравнение с безработните жени.

Снимка 353688

През 2017 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години намалява спрямо предходната година с 1.6% до 10%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2.9% по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 65.6%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за лицата с основно образование и над 7 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 1.8%.

Снимка 353687

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, ченай-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2017 г. в сравнение с 2016 г. се наблюдава при едночленните домакинствата с лице на възраст над 65 години - с 10.8%.

Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12.0%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (12.6%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 20.2% по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 29.3% по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

Снимка 353686

От 2015 г. към основния въпросник на изследването е добавен въпрос за етническата принадлежност на лицата в отговор на нарастващата нужда от информация за домакинствата по етнически признак, включително и оценки на бедността. Анкетираните лица сами определят етническата си група. Отговорът на този въпрос е доброволен. Етническата група на децата се определя от родителите. 

През 2017 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 77.2%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 15.7%.

Снимка 353685

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (53.3%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (39.9%).

По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред ромската етническа група - 25.9%, при 25.7% работещи бедни от турската етническа група и 20.1% сред българската етническа група.

Снимка 353684

Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява.

Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 28 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - 73.2% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

Снимка 353683

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности.

Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома - 52.6% и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства - 53.2%.

Успоредно с това 2.7% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.6% - цветен телевизор, 8.3% - автоматична пералня, а 31.6% - потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 36.4% се ограничават при отоплението на жилището си. През 2017 г. 30% от населението живее в материални лишения(ограничения в 4 от 9 показателя).

Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност. За всички етнически групи най-висок е процентът на лицата, които не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, като сред ромите това са 89.8%, за турската етническа група - 72.5%, и за българската етническа група - 46.4% от лицата, самоопределили се към съответния етнос.

Над 85% от ромите не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 70.0% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 66.0% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 34.2% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.

Снимка 353682

Лица, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 59годишните с изключение на учащите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтния период.

През 2017 г. в домакинства с нисък интензитет на икономическа активностживеят 409.7 хил. лица на възраст 18 - 59 години, или 10.5% от населението, като спрямо 2016 г. относителният им дял намалява с 0.5%, а делът на мъжете (11%) е с 1.2% по-висок от този при жените - 9.8%. Най-висок е относителният дял на лицата с нисък интензитет на икономическа активност сред ромите - 38.8%, при 18.4% за турската етническа група, и 6.1% за лицата от българския етнос.

Източник: news.bg

30.04.2018 в 10:25 часа. 0 97

Коментари

Няма налични коментари.

Остави коментар
(Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.)


Вашият коментар през Facebook
Днес 02 Април 2020г. 03:42 часа.

Актуални новини


Крими


Лайфстайл



Времето